Никой
Никой
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад!
Дали цветя на гроба ми ще има,
или сълзи от влюбени очи?
Съдбата своя дан от нас си взима!
Не трогва се от някакви молби!
Доволен ще съм в някоя молитва
името ми да се спомене
и след това отново да съм никой!
Така ще бъде много по-добре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
