Никой
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад!
Дали цветя на гроба ми ще има,
или сълзи от влюбени очи?
Съдбата своя дан от нас си взима!
Не трогва се от някакви молби!
Доволен ще съм в някоя молитва
името ми да се спомене
и след това отново да съм никой!
Така ще бъде много по-добре!
© Георги Иванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
