gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
17 мая 2019 г., 12:10

Никой

540 1 1

 

Никой

 

Не знам кога и как ще си отида,

Не ме интересува! Този свят

препълнен е от гняв и от обида!

Човек не може вечно да е млад!

 

Дали цветя на гроба ми ще има,

или сълзи от влюбени очи?

Съдбата своя дан от нас си взима!

Не трогва се от някакви молби!

 

Доволен ще съм в някоя молитва

името ми да се спомене

и след това отново да съм никой!

Така ще бъде много по-добре!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Определено, няма да си никой, Гога! С тази следа, която оставяш, ще живееш! Нали знаеш - човек е жив докато го помнят и споменават...Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0