Никой вече няма да възпей
твойте красоти неземни.
Как лицето ти прекрасно грей,
споменавам първи... и последен.
Никой вече няма да обича
толкоз силно като мен.
Музата поетите обрича
да се влюбват... откровено.
Никой вече няма да напише
за теб дори едничък ред.
Стиховете ми (докато дишаш)
ще те преследват, знай, навред. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация