May 3, 2008, 10:33 AM

Никой 

  Poetry
573 0 9
Никой вече няма да възпей
твойте красоти неземни.
Как лицето ти прекрасно грей,
споменавам първи... и последен.
Никой вече няма да обича
толкоз силно като мен.
Музата поетите обрича
да се влюбват... откровено.
Никой вече няма да напише
за теб дори едничък ред.
Стиховете ми (докато дишаш)
ще те преследват, знай, навред.
И другите при теб ще идват.
Но няма да дочуеш моя глас.
Защото никой няма да те види,
както, вярвай ми, те виждам аз.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??