Никой
Никой вече няма да възпей
твойте красоти неземни.
Как лицето ти прекрасно грей,
споменавам първи... и последен.
Никой вече няма да обича
толкоз силно като мен.
Музата поетите обрича
да се влюбват... откровено.
Никой вече няма да напише
за теб дори едничък ред.
Стиховете ми (докато дишаш)
ще те преследват, знай, навред.
И другите при теб ще идват.
Но няма да дочуеш моя глас.
Защото никой няма да те види,
както, вярвай ми, те виждам аз.
твойте красоти неземни.
Как лицето ти прекрасно грей,
споменавам първи... и последен.
Никой вече няма да обича
толкоз силно като мен.
Музата поетите обрича
да се влюбват... откровено.
Никой вече няма да напише
за теб дори едничък ред.
Стиховете ми (докато дишаш)
ще те преследват, знай, навред.
И другите при теб ще идват.
Но няма да дочуеш моя глас.
Защото никой няма да те види,
както, вярвай ми, те виждам аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
