3.01.2013 г., 22:44 ч.  

Никотиниада 

  Поезия » Друга
465 0 4
Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли
усещам как кръвта пулсира
във съдовете и се моли
за въздух в тясната квартира.
Ала стените в никотини
почернени не я допускат
от кислорода му да живне
и в кръговрата да се впусне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??