rudin (Иван Христов)
865 1445
3.01.2013 г., 22:44 ч.  

Никотиниада 

  Поезия » Друга
392 0 4

 

Какво невиждано прозрение:

В размерите на молекула,

смален, из собствените вени

като в канал бетонен плувам.

 

И в дишащите алвеоли

усещам как кръвта пулсира

във съдовете и се моли

за въздух в тясната квартира.

 

Ала стените в никотини

почернени не я допускат

от кислорода му да живне

и в кръговрата да се впусне.

 

Сърцето с клапи аритмични

ме праща в мозъка ми болен.

От ужаса неокопитен

достигам лабиринт невронен.

 

И във процеси мимолетни,

задръстени от черни мисли,

напред – назад импулси светват

и диагнозата изписват. 

 

Тук в сънища, преди да съмне,

животът ми се проектира

и на екрана бял набързо

видях на заник да замира.

 

Във пот облян се аз събуждам

изплувал цял от микросвята

и пак посягам в остра нужда

къмто цигарите на шкафа.

 

И още сънен, осъзнавам,

че те са главната причина

как през декретите държавни

аз неразбран ще си замина.

 

Пакета грабвам  със кибрита

и през прозореца отворен

цигарите си запокитвам,

че повече да ме не тровят!

  

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само да не ги отказваш всяка Нова година, като повечето хораУспех!
  • Похвално, Иване! Това е зависимостта, от която най-трудно ще се откажа! Но какво пък толкова, кафе - цигара, цигара - кафе и животът си тече...
  • За много години, Светла!
  • Точно така - не може една цигара да ни командва живота!!!
    За много години!!!
Предложения
: ??:??