Jan 3, 2013, 10:44 PM  

Никотиниада 

  Poetry » Other
469 0 4
Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли
усещам как кръвта пулсира
във съдовете и се моли
за въздух в тясната квартира.
Ала стените в никотини
почернени не я допускат
от кислорода му да живне
и в кръговрата да се впусне. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??