Никотиниада
Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли
усещам как кръвта пулсира
във съдовете и се моли
за въздух в тясната квартира.
Ала стените в никотини
почернени не я допускат
от кислорода му да живне
и в кръговрата да се впусне.
Сърцето с клапи аритмични
ме праща в мозъка ми болен.
От ужаса неокопитен
достигам лабиринт невронен.
И във процеси мимолетни,
задръстени от черни мисли,
напред – назад импулси светват
и диагнозата изписват.
Тук в сънища, преди да съмне,
животът ми се проектира
и на екрана бял набързо
видях на заник да замира.
Във пот облян се аз събуждам
изплувал цял от микросвята
и пак посягам в остра нужда
къмто цигарите на шкафа.
И още сънен, осъзнавам,
че те са главната причина
как през декретите държавни
аз неразбран ще си замина.
Пакета грабвам със кибрита
и през прозореца отворен
цигарите си запокитвам,
че повече да ме не тровят!
© Иван Христов All rights reserved.
Успех!
