12.07.2008 г., 23:45

Никоя

971 0 1

Влюбих се и сгреших,

отново само се нараних,

за теб никоя съм аз,

чувства е нямало между нас.

Влюбена и неразбрана,

отново разочарована.

Какво съм и коя -

знам вече, че съм никоя.

Като вълна от бряг

оттеглям се пак.

Не искам да слушам лъжи,

една истина поне ми кажи.

Кажи, че за теб съм никоя,

даже да боли, ще зная,

че си искрен с мен,

а не да се надявам ден след ден.

Простих, подадох ти ръка,

исках да бъда с теб в радост и тъга,

но ти отхвърли моя жест,

без всякакъв интерес.

Тръгвам си. Затварям тази врата,

зад която ме очакваше самота.

Вече няма да те безпокоя,

знаейки, че за теб съм никоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...