Jul 12, 2008, 11:45 PM

Никоя

  Poetry » Love
981 0 1

Влюбих се и сгреших,

отново само се нараних,

за теб никоя съм аз,

чувства е нямало между нас.

Влюбена и неразбрана,

отново разочарована.

Какво съм и коя -

знам вече, че съм никоя.

Като вълна от бряг

оттеглям се пак.

Не искам да слушам лъжи,

една истина поне ми кажи.

Кажи, че за теб съм никоя,

даже да боли, ще зная,

че си искрен с мен,

а не да се надявам ден след ден.

Простих, подадох ти ръка,

исках да бъда с теб в радост и тъга,

но ти отхвърли моя жест,

без всякакъв интерес.

Тръгвам си. Затварям тази врата,

зад която ме очакваше самота.

Вече няма да те безпокоя,

знаейки, че за теб съм никоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...