Нима...!?!
нима сгрешила съм в безумна дума,
и как така,
могла ли бих да зная,
че ме виниш в безумство и без ред,
а аз стоя и мисля, и терзая.
Смили се над нещастната душа,
кажи й - що сърцето ти дълбае,
нима дълбока тайна е това,
и яростта душата ти бозае.
Нима съм нещо сторила - кажи,
нима направих нещо непростимо,
и тъй несетен
моят грях дори,
да бе по-лош от вкиснало се вино,
което във душата ти кипи?
Нима погрешно стъпила съм пак
във грешна кал, изцапала нозете,
нима калта не мие се с вода,
че нея пият даже боговете,
или очите твои кални бяха?
Кажи ми, съднико,
тъй стъпил на амвона,
що нечестивата ръка направи,
нима изпълнила сама греха,
и в чужди гащи някой ли я свари?
Кажи ми за безсрамната утеха,
която съвестта ти приюти,
изпускайки лъжата ти несрета
кажи ми, съднико,
кажи.
И пак стоя и мисля, и терзая,
на ангел образа във мен трепти,
какво съм сторила - съвсем не зная,
ще взема да се гръмна най-накрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
) радвам се, че наминавате 