1.07.2007 г., 22:10

Нима

887 0 3
Нима ме караш да изпитвам
съмнение в тази любов,
нима позволяваш на думите ти
да загубят стойността си,
нима толкова бързо
нещата могат да се променят?

Всяко твое дейстивие
ме обърква,
всяка твоя мила дума
оставя нова, напразна надежда в
моята душа...

Може би трябва да спра,
трябва да спра да давам
всичко от себе си
и да се отдавам на тази любов,
защото, когато другата се появи,
всички мои думи остават
някъде в прахта.

Ти минаваш през тях,
стъпкваш ги
и вдъхновението умира,
искрицата на радост
в очита ми също замира.

Това е разочерованието в една мечта,
казват хората,
но аз продължавам да се надявам,
че може би това е сън
и всичко ще бъде наред:
ти ще ме хванеш за ръка
и ще продължим да бъдем
така щастливи - двамата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • непростимо е когато някой ти вдъхва надежда...а всъщност няма такава.
    тъжно стихче...
  • Ами не отдавна вече не си заслужава..
  • Заслужава ли си?
    Ти си знаеш... ако не знаеш ще узнаеш...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...