Jul 1, 2007, 10:10 PM

Нима 

  Poetry
577 0 3
Нима ме караш да изпитвам
съмнение в тази любов,

нима позволяваш на думите ти
да загубят стойността си,
нима толкова бързо
нещата могат да се променят?

Всяко твое дейстивие
ме обърква,
всяка твоя мила дума
оставя нова, напразна надежда в
моята душа...

Може би трябва да спра,
трябва да спра да давам
всичко от себе си
и да се отдавам на тази любов,
защото, когато другата се появи,
всички мои думи остават
някъде в прахта.

Ти минаваш през тях,
стъпкваш ги
и вдъхновението умира,
искрицата на радост
в очита ми също замира.

Това е разочерованието в една мечта,
казват хората,
но аз продължавам да се надявам,
че може би това е сън
и всичко ще бъде наред:
ти ще ме хванеш за ръка
и ще продължим да бъдем
така щастливи - двамата!

© Нели Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • непростимо е когато някой ти вдъхва надежда...а всъщност няма такава.
    тъжно стихче...
  • Ами не отдавна вече не си заслужава..
  • Заслужава ли си?
    Ти си знаеш... ако не знаеш ще узнаеш...
Random works
: ??:??