Jul 1, 2007, 10:10 PM

Нима

  Poetry
892 0 3
Нима ме караш да изпитвам
съмнение в тази любов,
нима позволяваш на думите ти
да загубят стойността си,
нима толкова бързо
нещата могат да се променят?

Всяко твое дейстивие
ме обърква,
всяка твоя мила дума
оставя нова, напразна надежда в
моята душа...

Може би трябва да спра,
трябва да спра да давам
всичко от себе си
и да се отдавам на тази любов,
защото, когато другата се появи,
всички мои думи остават
някъде в прахта.

Ти минаваш през тях,
стъпкваш ги
и вдъхновението умира,
искрицата на радост
в очита ми също замира.

Това е разочерованието в една мечта,
казват хората,
но аз продължавам да се надявам,
че може би това е сън
и всичко ще бъде наред:
ти ще ме хванеш за ръка
и ще продължим да бъдем
така щастливи - двамата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • непростимо е когато някой ти вдъхва надежда...а всъщност няма такава.
    тъжно стихче...
  • Ами не отдавна вече не си заслужава..
  • Заслужава ли си?
    Ти си знаеш... ако не знаеш ще узнаеш...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...