1 jul 2007, 22:10

Нима

  Poesía
889 0 3
Нима ме караш да изпитвам
съмнение в тази любов,
нима позволяваш на думите ти
да загубят стойността си,
нима толкова бързо
нещата могат да се променят?

Всяко твое дейстивие
ме обърква,
всяка твоя мила дума
оставя нова, напразна надежда в
моята душа...

Може би трябва да спра,
трябва да спра да давам
всичко от себе си
и да се отдавам на тази любов,
защото, когато другата се появи,
всички мои думи остават
някъде в прахта.

Ти минаваш през тях,
стъпкваш ги
и вдъхновението умира,
искрицата на радост
в очита ми също замира.

Това е разочерованието в една мечта,
казват хората,
но аз продължавам да се надявам,
че може би това е сън
и всичко ще бъде наред:
ти ще ме хванеш за ръка
и ще продължим да бъдем
така щастливи - двамата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • непростимо е когато някой ти вдъхва надежда...а всъщност няма такава.
    тъжно стихче...
  • Ами не отдавна вече не си заслужава..
  • Заслужава ли си?
    Ти си знаеш... ако не знаеш ще узнаеш...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...