3.08.2007 г., 23:07

Нима

771 0 3

Накъде отивам?
О, това не зная!
Парченце щастие откривам.
Нима живея и след края?

Нима без теб отново съм щастлива?
Нима сърце пак имам?
Нима наистина съм жива?
Тъгата с усмивка пак прикривам.

Нима без тебе слънцето изгрява и залязва?
Нима звездите греят?
Нима да плача се отказвам и
сама на себе си се смея?

Нима успях да те забравя?
Нима, това аз ли го направих?
Нима спомените в огъня изгарям?
Нима в миналото те оставих?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...