3.08.2007 г., 23:07

Нима

773 0 3

Накъде отивам?
О, това не зная!
Парченце щастие откривам.
Нима живея и след края?

Нима без теб отново съм щастлива?
Нима сърце пак имам?
Нима наистина съм жива?
Тъгата с усмивка пак прикривам.

Нима без тебе слънцето изгрява и залязва?
Нима звездите греят?
Нима да плача се отказвам и
сама на себе си се смея?

Нима успях да те забравя?
Нима, това аз ли го направих?
Нима спомените в огъня изгарям?
Нима в миналото те оставих?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....