Накъде отивам?
О, това не зная!
Парченце щастие откривам.
Нима живея и след края?
Нима без теб отново съм щастлива?
Нима сърце пак имам?
Нима наистина съм жива?
Тъгата с усмивка пак прикривам.
Нима без тебе слънцето изгрява и залязва?
Нима звездите греят?
Нима да плача се отказвам и
сама на себе си се смея?
Нима успях да те забравя?
Нима, това аз ли го направих?
Нима спомените в огъня изгарям?
Нима в миналото те оставих?!
© Десислава Танева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
