3 авг. 2007 г., 23:07

Нима

775 0 3

Накъде отивам?
О, това не зная!
Парченце щастие откривам.
Нима живея и след края?

Нима без теб отново съм щастлива?
Нима сърце пак имам?
Нима наистина съм жива?
Тъгата с усмивка пак прикривам.

Нима без тебе слънцето изгрява и залязва?
Нима звездите греят?
Нима да плача се отказвам и
сама на себе си се смея?

Нима успях да те забравя?
Нима, това аз ли го направих?
Нима спомените в огъня изгарям?
Нима в миналото те оставих?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...