Тичам. И после спирам.
Разравям земята с пръсти.
Търся. Теб, а може би себе си.
Наляво, надясно: лутам се като луд.
Лудувам като лунатик.
Обичах те така, както никога не съм обичал никого.
Търся те така, както се търси надежда за живот.
Безметежна болка.
Времето замръзнало в предсмъртна агония.
Умирам бавно.
И после се събуждам в стая огряна от слънце.
Излизам с приятели и си говорим безсмислени неща и се забавляваме. ...