Валери_Станков (Валери Станков)
1128 825
9.11.2022 г., 6:46 ч.

Нима? 

  Поезия
159 3 3

Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,

нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,

нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –

и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,

нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка,

и спряха да ти идат отръки несръчните ти стихове без мярка? –

 

нима и ти ще отлетиш от тук? – така далеч от гърбавите иви,

подир ятата прелетни на юг, там – дето всички хора са щастливи,

нима ще се въртиш – изкъртен пън, в писателските твои късни доби? –

и ще се връщаш само в своя сън във свят, реден от Господа за обич,

нима ще станеш пак на шепа кал? И утрешните дни какво ти носят?

Живял ли съм, или не съм живял? – простете, но това е то – Въпросът.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??