Нима е грях...
Нима е грях...
Нима е грях да искам да се отдам,
в розово небе да полетя?...
Нима е грях да искам да обичам,
дори и да боли?!... Да изгоря!
Нима ще повярвате, ако ви кажа,
че съм забравила за любовта?
Нима ще ме осъдите (грешница), ако решa
с него щедро (ненаситница), да я споделя?!...
Нима не се радвате на блясъка
в греещите ми от щастие очи?
Нима, ако ме заболи и заплача,
няма да изтриете нежно моите сълзи?
Защо е трудно да не ме осъждате,
когато аз съм сгрешила, нали сам човек?!
Нима, ако повярвам в мечтите,
ще е грешката в моя живот?...
Сега (Случи се!) съм от другата страна,
от която (Знаете) бягах като от чума...
Но се случи и не мога да го променя,
сега аз съм (горката) подсъдима...
А нима е смъртен грях любовта?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
