22.04.2008 г., 21:52 ч.

Нима е грях... 

  Поезия » Любовна
1796 0 5
 

Нима е грях... 

 

Нима е грях да искам да се отдам,

в розово небе да полетя?...

Нима е грях да искам да обичам,

дори и да боли?!... Да изгоря!

Нима ще повярвате, ако ви кажа,

че съм забравила за любовта?

Нима ще ме осъдите (грешница), ако решa

с него щедро (ненаситница), да я споделя?!...

Нима не се радвате на блясъка

в греещите ми от щастие очи?

Нима, ако ме заболи и заплача,

няма да изтриете нежно моите сълзи?

Защо е трудно да не ме осъждате,

когато аз съм сгрешила, нали сам човек?!

Нима, ако повярвам в мечтите,

ще е грешката в моя живот?...

Сега (Случи се!) съм от другата страна,

от която (Знаете) бягах като от чума...

Но се случи и не мога да го променя,

сега аз съм (горката) подсъдима... 

А нима е смъртен грях любовта?...

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??