12.01.2007 г., 9:54

Нима е избор...

816 0 1
Всеки ден
правим избори различни -
импулсивни или
напълно логични.
Но що за избор е това,
край да сложиш на живота?
Да... може би край на мъките безкрайни,
на задушаващото те страдание,
на болката, която пробожда
и душата отвътре изяжда.
Край на завистта и злобата „човешки”,
на следващите една след друга грешки.
Край на самотата,
на болката, че си неразбран,
изоставен и от всички
сякаш просто забравен.
Край... ала За какво?... Защо?...
Защото сили нямаш
с трудностите да се справиш,
за страданията си безброй
ти за миг да забравиш;
обнадежден да се изправиш
напред с усмивка, за да продължиш.
Сякаш неспособен си да видиш очевидното,
сляп си да прозреш най-ясното -
че всичко зависи от теб.
Зависи от теб дали ще станеш
и напред ще продължиш,
зависи дори дали въобще ще паднеш;
дали ще се бориш за живота, който искаш,
или в свойта битка ще се предадеш...
битката със теб самия...
Но нима е избор?...
Избор ли е да се лишиш от
най-скъпия дар небесен – живота?...
Аз не знам...
Но знам, че е избор -
Че моят избор е
да се радвам на този дар;
да не се самосъжалявам,
а да изживявам всеки миг,
който ми е отреден,
защото може той да е последен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво,харесва ми!Хората небива да се предават ,защото стигнеш ли дъното единствения път е на горе...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...