Нима е избор...

Всеки ден правим избори различни - импулсивни или напълно логични. Но що за избор е това, край да сложиш на живота? Да... може би край на мъките безкрайни, на задушаващото те страдание, на болката, която пробожда и душата отвътре изяжда. Край на завистта и злобата „човешки”, на следващите една след друга грешки. Край на самотата, на болката, че си неразбран, изоставен и от всички сякаш просто забравен. Край... ала За какво?... Защо?... Защото сили нямаш с трудностите да се справиш, за страданията си безброй ти за миг да забравиш; обнадежден да се изправиш напред с усмивка, за да продължиш. Сякаш неспособен си да видиш очевидното, сляп си да прозреш най-ясното - че всичко зависи от теб. Зависи от теб дали ще станеш и напред ще продължиш, зависи дори дали въобще ще паднеш; дали ще се бориш за живота, който искаш, или в свойта битка ще се предадеш... битката със теб самия... Но нима е избор?... Избор ли е да се лишиш от най-скъпия дар небесен – живота?... Аз не знам... Но знам, че е избор - Че моят избор е да се радвам на този дар; да не се самосъжалявам, а да изживявам всеки миг, който ми е отреден, защото може той да е последен!