21.02.2006 г., 17:25

Нима не я позна?

2.4K 0 33
"Never the time and the place
And the loved one all together!"
R. Browning

Когато тя ти пееше прехласната
и птиците подемаха във такт,
луната запламтяваше, пригласяща,
а вятърът я канеше на танц,
не я ли чу, кажи, не я ли чу?

Когато от очите й се стичаха
следите на разплакания дъжд,
мъглите я загръщаха, разбиращо,
а слънцето приготвяше коктейл,
какво й даде ти, кажи, какво?

Когато с форми нежни на момиче
затича се към твоето сърце
и пътят се изправяше - да мине,
а мъхът струнен сочеше къде,
къде бе ти, откри ли тя къде?

Когато, уморена и премръзнала,
пристигна в тишината на нощта,
гласът й бе изгубил свежестта си,
а тялото - красивия си чар,
позна ли я, нима не я позна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кате! Лека и хубава вечер!
  • Докосна сърцето!
  • Благодаря ти, Диди, Радвам се, че ни четеш и откриваш хубави неща. Взаимно се учим, макар да не го съзнаваме. Лека вечер, мила!
  • Хубавите стихове са като скъпоценности,които са със собствен блясък,неподправени,естествено красиви.Всички след тях могат да бъдат само имитации.Радвам се че ги прочетох, защото станах по-богата.
  • Благодаря ти, Лили, привет и прегръдки!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...