"Never the time and the place And the loved one all together!" R. Browning
Когато тя ти пееше прехласната и птиците подемаха във такт, луната запламтяваше, пригласяща, а вятърът я канеше на танц, не я ли чу, кажи, не я ли чу?
Когато от очите й се стичаха следите на разплакания дъжд, мъглите я загръщаха, разбиращо, а слънцето приготвяше коктейл, какво й даде ти, кажи, какво?
Когато с форми нежни на момиче затича се към твоето сърце и пътят се изправяше - да мине, а мъхът струнен сочеше къде, къде бе ти, откри ли тя къде?
Когато, уморена и премръзнала, пристигна в тишината на нощта, гласът й бе изгубил свежестта си, а тялото - красивия си чар, позна ли я, нима не я позна?
Хубавите стихове са като скъпоценности,които са със собствен блясък,неподправени,естествено красиви.Всички след тях могат да бъдат само имитации.Радвам се че ги прочетох, защото станах по-богата.
Много мили думи, Джейни, вярвам ти и се надявам да не разваля писането си, защото вдъхновението е нещо, което идва когато то поиска! А аз вече съм доста неуверена! Успехи на теб и всички които обичат поезията! Благодаря ви!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.