Нима не знаеш...
Нима не знаеш ...
Че аз съм ти съдба и чудна орис ...
Предрекла ме е феята-орисница, за тебе,
преди да подозираш, че ме има ...
И аз не знаех ...
Течението беше ме преборило,
забравила, че може всеки ден да е вълшебен ,
послушно примирена, незначима...
Нима не знаеш...
Че в този свят на фалш и на декори
без мене би било във тебе пусто и безцветно,
би бродил ден след ден, изгубил смисъл...
И аз не знаех...
че ти си ми бил нужен да се боря,
да бъда откровена, неподправена, директна...
В стих да ти подарявам всяка мисъл...
Нима не знаеш...
И аз не знаех ...
Орисница на тебе ме ориса ...
19.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
