didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
19 ene 2007, 16:36

Нима не знаеш...

  Poesía
1.1K 0 13

 

Нима не знаеш ...

Че аз съм ти съдба и чудна орис ...

Предрекла ме е феята-орисница, за тебе,

преди да подозираш, че ме има ...

 

И аз не знаех  ...

Течението беше ме преборило,

забравила, че може всеки ден да е вълшебен ,

послушно примирена, незначима...

 

Нима не знаеш...

Че в този свят на фалш и на декори

без мене би било във тебе пусто и безцветно,

би бродил ден след ден, изгубил смисъл...

 

И аз не знаех...

че ти си ми бил нужен да се боря,

да бъда откровена, неподправена, директна...

В стих да ти подарявам всяка мисъл...

 

Нима не знаеш...

И аз не знаех ...

Орисница на тебе ме ориса ...

 

 

19.01.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0