29.06.2020 г., 20:50

Нима са виновни?

873 10 17

Не вини любовта, че не срещна жена да целува

с много обич и плам избелялата твоя душа.

И нима е виновен грехът, че за среща принуден,

ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”

 

Там където за други, копаеше гроб от години,

сам разбра, че са тежки доспехите на смелостта.

Само храбрият носи ги гордо със светещо име

и го помнят с доброто, дори и заровен в пръстта.

 

Ти потъна в света си самотен, горчив и невзрачен.

И прогледна, но късно, в мъгла и в полярния студ.

Обичта бе оставил в калта. Тя те викаше, плачеше,

но продадена беше цинично от тебе на друг.

 

И нима е виновна? Кърви във душата ти рана.

Самотата раздира гърдите ти с болка нощес.

Не упреквай греха си, че гроб изкопахте до храма.

Там страха си безбожен ще можеш ли да погребеш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Bella, Гавраил, благодаря за подкрепата и думите!

    Желая ви щастлив Юли, приятели и много слънце в очите!🌞💝🍀
  • Послание с много силен замисъл.
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Иване, много ме трогна със сърдечния си коментар! Много благодаря за приятелския съвет и пожеланията! Дано всички бъдем щастливи!
    🌈🌞🌈
    Искре, зарадва ме, благодаря!🌺
  • За втори път се връщам към този ти стих, Цвете! Много болка има в него. поради несбъднатото щастие, което е било на път да се случи, но не се е случило... Възможно е човекът, който е срещнала героинята на стиха, да е бил случайно преминаващ. Не и остава друго, освен да прости и да продължи напред. Другият, истинският, с когото и предстои да бъде щастлива, съществува и ще я срещне. Нужно е да бъде зряща, да следи сигналите, които получава, да се вслушва по-малко в ума и чувствата на сърцето си и в думите на другите, а по-често в шепота на душата и Божият дух в нея. На героинята на стиха и на теб като автор– щастието да ви навести
    и двете. Поздравления за отлично пресъздадената изповед на лирическата.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...