Нима са виновни?
Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години,
сам разбра, че са тежки доспехите на смелостта.
Само храбрият носи ги гордо със светещо име
и го помнят с доброто, дори и заровен в пръстта.
Ти потъна в света си самотен, горчив и невзрачен.
И прогледна, но късно, в мъгла и в полярния студ.
Обичта бе оставил в калта. Тя те викаше, плачеше,
но продадена беше цинично от тебе на друг.
И нима е виновна? Кърви във душата ти рана.
Самотата раздира гърдите ти с болка нощес.
Не упреквай греха си, че гроб изкопахте до храма.
Там страха си безбожен ще можеш ли да погребеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
