29.06.2020 г., 20:50 ч.

Нима са виновни? 

  Поезия
562 10 17

Не вини любовта, че не срещна жена да целува

с много обич и плам избелялата твоя душа.

И нима е виновен грехът, че за среща принуден,

ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”

 

Там където за други, копаеше гроб от години,

сам разбра, че са тежки доспехите на смелостта.

Само храбрият носи ги гордо със светещо име

и го помнят с доброто, дори и заровен в пръстта.

 

Ти потъна в света си самотен, горчив и невзрачен.

И прогледна, но късно, в мъгла и в полярния студ.

Обичта бе оставил в калта. Тя те викаше, плачеше,

но продадена беше цинично от тебе на друг.

 

И нима е виновна? Кърви във душата ти рана.

Самотата раздира гърдите ти с болка нощес.

Не упреквай греха си, че гроб изкопахте до храма.

Там страха си безбожен ще можеш ли да погребеш?

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Bella, Гавраил, благодаря за подкрепата и думите!

    Желая ви щастлив Юли, приятели и много слънце в очите!🌞💝🍀
  • Послание с много силен замисъл.
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Иване, много ме трогна със сърдечния си коментар! Много благодаря за приятелския съвет и пожеланията! Дано всички бъдем щастливи!
    🌈🌞🌈
    Искре, зарадва ме, благодаря!🌺
  • За втори път се връщам към този ти стих, Цвете! Много болка има в него. поради несбъднатото щастие, което е било на път да се случи, но не се е случило... Възможно е човекът, който е срещнала героинята на стиха, да е бил случайно преминаващ. Не и остава друго, освен да прости и да продължи напред. Другият, истинският, с когото и предстои да бъде щастлива, съществува и ще я срещне. Нужно е да бъде зряща, да следи сигналите, които получава, да се вслушва по-малко в ума и чувствата на сърцето си и в думите на другите, а по-често в шепота на душата и Божият дух в нея. На героинята на стиха и на теб като автор– щастието да ви навести
    и двете. Поздравления за отлично пресъздадената изповед на лирическата.
  • Младене, Лили, Иван, Деа, безкрайно благодаря за топлината и хубавите думи! 🤗🍀🌞

    Нека днешният ден е прекрасен за всички нас!
  • Силен стих, Цвети! И пропит с тъга...
  • Много силен стих! Поздравления!
  • “ Само храбрият носи ги гордо със светещо име
    и го помнят с доброто, дори и заровен в пръстта.
    ...
    Обичта бе оставил в калта. Тя те викаше, плачеше,
    но продадена беше цинично от тебе на друг.

    Много силни чувства, много дълбоко послание, невероятна образност, прекрасно написано-двете страни на живота, обрисувани в цветовете му! Цветенце! Обичам да те чета!❤️🌼🌷🌻🌹🌺🌸💐🌞
  • Страхотна лирична изповед, Цвете. Поздравявам те!

    "Самотата раздира гърдите ти с болка нощес.
    Не упреквай греха си, че гроб изкопахте до храма.
    Там страха си безбожен ще можеш ли да погребеш?"
  • Дени, благодаря ти с прегръдка! 😊
  • Много хубаво си го написала, Цветенце!
  • Сърдечно ви благодаря за хубавите думи!
    Желая ви красива вечер! 🤗
  • О, Цвети... въпреки всички закони в "религиите", всеки стига до Истината сам... А вината винаги забавя пътя му.
    Респект към философското ти мислене и поздрави!
  • Възхитена съм, Цвети!🌹 Вървиш уверено нагоре към поетичното небе! Толкова ти се радвам, мила!🌹
  • Много натоварено послание!
  • Много силен стих Цвети!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??