Нима са виновни?
Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години,
сам разбра, че са тежки доспехите на смелостта.
Само храбрият носи ги гордо със светещо име
и го помнят с доброто, дори и заровен в пръстта.
Ти потъна в света си самотен, горчив и невзрачен.
И прогледна, но късно, в мъгла и в полярния студ.
Обичта бе оставил в калта. Тя те викаше, плачеше,
но продадена беше цинично от тебе на друг.
И нима е виновна? Кърви във душата ти рана.
Самотата раздира гърдите ти с болка нощес.
Не упреквай греха си, че гроб изкопахте до храма.
Там страха си безбожен ще можеш ли да погребеш?
© Цветето Б. All rights reserved.
