17.01.2017 г., 21:23

Нима страх те е?

712 1 0

Нима звездите падат в морето
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?

Нима не е възможно да има
книга, непрочетена никога
от никого, неизпитана, неуловима,
но за всички лесно съзрима?

Нима страх те е да полетиш?
И затова назад свойте стъпки следиш?
Затова звездите падат в морето. 
Затова раят се крие на небето. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....