30.05.2008 г., 0:57

Нима съм погубена

682 0 5

Обикалям неспирно по белия свят
от ветровете безмилостно брулена.
А светът е без мирис, без цвят...
Господи, нима съм вече изгубена!

 

Обикалям, очаквайки нежната страст,
а намирам безразличност отрудена.
Всеки търси в живота богатство и власт.
Господи, стига ми да съм влюбена!

 

Обикалям самичка без никакъв страх
от надежда за щастие възбудена.
То е някъде там, обладано от грях...
Господи, искам го - не съм погубена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...