30.05.2008 г., 0:57

Нима съм погубена

681 0 5

Обикалям неспирно по белия свят
от ветровете безмилостно брулена.
А светът е без мирис, без цвят...
Господи, нима съм вече изгубена!

 

Обикалям, очаквайки нежната страст,
а намирам безразличност отрудена.
Всеки търси в живота богатство и власт.
Господи, стига ми да съм влюбена!

 

Обикалям самичка без никакъв страх
от надежда за щастие възбудена.
То е някъде там, обладано от грях...
Господи, искам го - не съм погубена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...