May 30, 2008, 12:57 AM

Нима съм погубена 

  Poetry » Phylosophy
555 0 5
Обикалям неспирно по белия свят
от ветровете безмилостно брулена.
А светът е без мирис, без цвят...
Господи, нима съм вече изгубена!
Обикалям, очаквайки нежната страст,
а намирам безразличност отрудена.
Всеки търси в живота богатство и власт.
Господи, стига ми да съм влюбена!
Обикалям самичка без никакъв страх
от надежда за щастие възбудена.
То е някъде там, обладано от грях...
Господи, искам го - не съм погубена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Random works
: ??:??