May 30, 2008, 12:57 AM

Нима съм погубена

686 0 5

Обикалям неспирно по белия свят
от ветровете безмилостно брулена.
А светът е без мирис, без цвят...
Господи, нима съм вече изгубена!

 

Обикалям, очаквайки нежната страст,
а намирам безразличност отрудена.
Всеки търси в живота богатство и власт.
Господи, стига ми да съм влюбена!

 

Обикалям самичка без никакъв страх
от надежда за щастие възбудена.
То е някъде там, обладано от грях...
Господи, искам го - не съм погубена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...