21.08.2007 г., 15:57

Нима това заслужих?

Поезия

1.3K 0 8

Ръцете ми - протегнати към теб останаха,
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.

Измамата от теб прглътнах,
лъжите - всички до една простих.
А болката ми? Тя в душевно състояние превърна се.
Забравих що е гордост, достойнството си аз затрих.

И питам се сега, след толкова години -
Защо? Нима това заслужих аз?
Да страдам още за една любов изгубена,
да плащам със сълзите си за твоята вина?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

the_r0se (Теодора Драгиева)

Имената ни означават 'божи дар' и наистина е така,но той не е осъзнал какво има...може само да съжалява!Бъди щастлива и го прежали,защото той не заслужава такъв дар 6!!

2007-08-30T17:14:42+03:00
Зои (Живка Иванова)

Не не си заслужила това!Вдигни глава и продължи.Усмихни се.Този който не те е оценил един ден ще съжалява.И продължавай да пишеш, много е хубаво.

2007-08-22T00:11:26+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Добре дошла и успех!

2007-08-21T21:37:58+03:00
Илияна83 (Илияна Димитрова)

Много болезнено...

2007-08-21T21:03:54+03:00
Cassie (Теодора)

Благодаря ви за милите думи, много е приятно човек да срещне разбиране отсреща си! Това са толкова лични за мен неща и много се радвам,че имам възможността,а и смелостта да ги споделя с вас!
Целувам ви

2007-08-21T18:40:07+03:00