Ръцете ми - протегнати към теб останаха,
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.
Измамата от теб прглътнах,
лъжите - всички до една простих.
А болката ми? Тя в душевно състояние превърна се.
Забравих що е гордост, достойнството си аз затрих.
И питам се сега, след толкова години -
Защо? Нима това заслужих аз?
Да страдам още за една любов изгубена,
да плащам със сълзите си за твоята вина?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация