Нима това заслужих?
Ръцете ми - протегнати към теб останаха,
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.
Измамата от теб прглътнах,
лъжите - всички до една простих.
А болката ми? Тя в душевно състояние превърна се.
Забравих що е гордост, достойнството си аз затрих.
И питам се сега, след толкова години -
Защо? Нима това заслужих аз?
Да страдам още за една любов изгубена,
да плащам със сълзите си за твоята вина?!
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.
Измамата от теб прглътнах,
лъжите - всички до една простих.
А болката ми? Тя в душевно състояние превърна се.
Забравих що е гордост, достойнството си аз затрих.
И питам се сега, след толкова години -
Защо? Нима това заслужих аз?
Да страдам още за една любов изгубена,
да плащам със сълзите си за твоята вина?!
© Теодора All rights reserved.
6!!
