димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
7.02.2008 г., 10:08 ч.

Нима умира любовта 

  Поезия » Любовна
545 0 3
Нима умира любовта

Сърцето ми в камък се превръща
от разочарования безброй.
Срещнах го и бях страничен наблюдател,
а все пак пред мен стоеше той.

Примирил се с времето човек,
с душа започнала да остарява.
Как от мойта сила да ти дам,
че животът просто си минава.

Уличната лампа светна,
заля ни с мека топлина.
Нещо в душата ми потрепна,
не виждаш ли лъча от светлина.

Любовта нима умира,
толкова години в мен живя.
Разочарованията я убиват,
отива си от мен сега.

Няма повече сълзи да има,
нито пък да ме боли.
Но и радост няма да почуствам,
че едното с другото върви.

Кое да избера - не зная,
оставям се на теб, съдба.
Каквото ти решиш - ще стане,
само ми подай ръка.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??