Нима умира любовта
Нима умира любовта
Сърцето ми в камък се превръща
от разочарования безброй.
Срещнах го и бях страничен наблюдател,
а все пак пред мен стоеше той.
Примирил се с времето човек,
с душа започнала да остарява.
Как от мойта сила да ти дам,
че животът просто си минава.
Уличната лампа светна,
заля ни с мека топлина.
Нещо в душата ми потрепна,
не виждаш ли лъча от светлина.
Любовта нима умира,
толкова години в мен живя.
Разочарованията я убиват,
отива си от мен сега.
Няма повече сълзи да има,
нито пък да ме боли.
Но и радост няма да почуствам,
че едното с другото върви.
Кое да избера - не зная,
оставям се на теб, съдба.
Каквото ти решиш - ще стане,
само ми подай ръка.
Сърцето ми в камък се превръща
от разочарования безброй.
Срещнах го и бях страничен наблюдател,
а все пак пред мен стоеше той.
Примирил се с времето човек,
с душа започнала да остарява.
Как от мойта сила да ти дам,
че животът просто си минава.
Уличната лампа светна,
заля ни с мека топлина.
Нещо в душата ми потрепна,
не виждаш ли лъча от светлина.
Любовта нима умира,
толкова години в мен живя.
Разочарованията я убиват,
отива си от мен сега.
Няма повече сълзи да има,
нито пък да ме боли.
Но и радост няма да почуствам,
че едното с другото върви.
Кое да избера - не зная,
оставям се на теб, съдба.
Каквото ти решиш - ще стане,
само ми подай ръка.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
