23.08.2011 г., 17:57 ч.

Нишката на любовта 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
508 0 1

Когато ме галят ръцете ти,

събужда се нещо във мен,

потръпвам от минали спомени,

настръхвам от полъх студен.

 

Когато ми галиш косите,

сякаш вятърът с тях си играй,

разбъркват се, сплитат се скришом

и любов ме изпълва докрай.

 

Когато целуваш очите ми,

пламъче грейва във тях,

дяволито ти ме поглеждаш,

с тебе изпадам във грях.

 

Когато целуваш ми устните,

усещам как кипва кръвта,

притискам се силно и сякаш дочувам:

"При теб е дошла любовта".

 

Когато ти ме прегръщаш спонтанно,

сърцето ми сякаш ще спре,

прекрасна любов и аз я усещам

и се чувствам много добре.

 

Ти ме обичаш и аз те обичам

и години наред е така,

нас ни свързва клетва за вярност

и чудната нишка на любовта.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »