Късни влакове... гара за двама.
Вместо църква – малък хотел.
Плачеща изповед. Рана до рана...
Вяра. На кръста сърце до сърце.
Сто вини – дяволи в Рая земен.
Тежък грях, сгушен в едно легло.
Луди за връзване с огнени вени.
Птици, изплели с ръцете гнездо.
Погледи слепи. Мрачни целувки.
Няма спасение в този живот.
Всеки си тръгва, за да остане...
нишка от тази безумна любов.
© Михаил Цветански Всички права запазени