Късни влакове... гара за двама.
Вместо църква – малък хотел.
Плачеща изповед. Рана до рана...
Вяра. На кръста сърце до сърце.
Сто вини – дяволи в Рая земен.
Тежък грях, сгушен в едно легло.
Луди за връзване с огнени вени.
Птици, изплели с ръцете гнездо.
Погледи слепи. Мрачни целувки.
Няма спасение в този живот.
Всеки си тръгва, за да остане...
нишка от тази безумна любов.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
