Нищичко не носим в гроба!!!
Раждаме се толкова невинни,
поемат ни в бели пелени,
а цял живот виновни,
черпим сили от чернилки зли.
Колко много уж се обичаме,
а Дявола е във всеки от нас.
Защо като роби се трепеме,
а няма да вземем нищичко с нас...
Защо се лъжем приятелски,
а завистта ни гали скрито,
защо крием недостатъци
и след нас виното
ще остане недопито..
Какво като сме бедни и богати,
нима това ни различава.
Долу в царството на Бога,
нищичко не ни разграничава.
И злато и кристали в
банката да притежаваш,
в гроба сам самичък
завинаги оставаш.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
6 от мен 