18.05.2010 г., 0:46 ч.

Нищичко не оживя 

  Поезия » Друга
955 0 12

Намерих те и ти остана,

в живота ми. Във моя дом.

В нощта ни, от любов пияна!

На пръсти влезе – мълчешком –

 

в сърцето ми и скри звездите –

ти всеки спомен заличи.

И всичко, сякаш, оцвети се

с цвета на твоите очи.

 

А необятното пространство,

се сбра в звънливия ти смях.

Аз исках, вечно,  да останеш –

дойде злосторник – твоят страх,

 

и  ти от мен в нощта  избяга –

небето  мигом  посивя…

А  аз  умрях, умрях  тогава,

и  нищичко   не  оживя…

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??