Нищичко не оживя
Намерих те и ти остана,
в живота ми. Във моя дом.
В нощта ни, от любов пияна!
На пръсти влезе – мълчешком –
в сърцето ми и скри звездите –
ти всеки спомен заличи.
И всичко, сякаш, оцвети се
с цвета на твоите очи.
А необятното пространство,
се сбра в звънливия ти смях.
Аз исках, вечно, да останеш –
дойде злосторник – твоят страх,
и ти от мен в нощта избяга –
небето мигом посивя…
А аз умрях, умрях тогава,
и нищичко не оживя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
