Нищичко не оживя

Poetry » Other

1.1K 0 12

Намерих те и ти остана,

в живота ми. Във моя дом.

В нощта ни, от любов пияна!

На пръсти влезе – мълчешком –

в сърцето ми и скри звездите –

ти всеки спомен заличи.

И всичко, сякаш, оцвети се

с цвета на твоите очи.

А необятното пространство,

се сбра в звънливия ти смях.

Аз исках, вечно, да останеш –

дойде злосторник – твоят страх,

и ти от мен в нощта избяга –

небето мигом посивя…

А аз умрях, умрях тогава,

и нищичко не оживя…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yoananikolova (Йоана Николова)

Прекрасно е!Зад всяка,написана от Вас,буква се крият дълбоки чувства,които достигат и до нас,Читателите! Много ми харесва

2010-09-25T21:23:41+03:00
rogatia (Богдан Григоров)

Каквото и да кажа...
след това...
което Ти си казал...
освен да помълча... и да Те чета.

2010-08-31T15:05:22+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много благодаря!!!

2010-07-30T11:15:37+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Щом сърцето ти пише такива стихове, все още е живо!Не се отчайвай, ще се появи тази, която ще подпали чувствата в теб! Ти само се довери на съдбата си!Харесва ми стихотворението - това е първата ми среща с поезията ти!Ще те чета!

2010-06-20T17:27:03+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесно изречено!
Браво!

2010-06-08T21:52:03+03:00