Нищо
Нищо
Когато сенките на дърветата
изчезнат,
когато изгрее луната над тях,
те стават черни, като дантела.
И стенат, и викат, и чупят се
от студ и самота.
Светът е замрял
и наоколо крещи тишината.
Тихо е! Тъмно и страшно.
Не може напред, защото там е нищото.
А тишината крещи.
Всичко сме си казали вече.
Оттатък няма нищо. Нищо!
Само суха трева и тя се троши
под краката и става на пепел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Корнелия Нейкова Всички права запазени
