16 dic 2010, 21:46

Нищо 

  Poesía » Versos blancos
1316 0 2

Нищо

 

Когато сенките на дърветата

изчезнат,

когато изгрее луната над тях,

те стават черни, като дантела.

И стенат, и викат, и чупят се

от студ и самота.

Светът е замрял

и наоколо крещи тишината.

Тихо е! Тъмно и страшно.

Не може напред, защото там е нищото.

А тишината крещи.

Всичко сме си казали вече.

Оттатък няма нищо. Нищо!

Само суха трева и тя се троши

под краката и става на пепел.

© Корнелия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много тъжно...но това е в тъмното...
    а слънцето винаги изгрява отново...и е светло тогава и топло..
    Корнелия, много ме трогна..
  • Метафорично, в унисон с чувството на тъга и разочарование. "Мракът" и "нищото" символизират болката! Много поетично! Благодаря!
Propuestas
: ??:??