kpandjarova (Корнелия Нейкова)
13

16 dic 2010, 21:46

Нищо

Poesía » Versos blancos

1.7K 0 2

Нищо

Когато сенките на дърветата

изчезнат,

когато изгрее луната над тях,

те стават черни, като дантела.

И стенат, и викат, и чупят се

от студ и самота.

Светът е замрял

и наоколо крещи тишината.

Тихо е! Тъмно и страшно.

Не може напред, защото там е нищото.

А тишината крещи.

Всичко сме си казали вече.

Оттатък няма нищо. Нищо!

Само суха трева и тя се троши

под краката и става на пепел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно...но това е в тъмното...
а слънцето винаги изгрява отново...и е светло тогава и топло..
Корнелия, много ме трогна..

2011-01-17T17:49:10+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

Метафорично, в унисон с чувството на тъга и разочарование. "Мракът" и "нищото" символизират болката! Много поетично! Благодаря!

2010-12-16T23:32:41+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9