Нищо

16 dic 2010, 21:46

Poesía » Versos blancos

1362 0 2

Нищо

Когато сенките на дърветата

изчезнат,

когато изгрее луната над тях,

те стават черни, като дантела.

И стенат, и викат, и чупят се

от студ и самота.

Светът е замрял

и наоколо крещи тишината.

Тихо е! Тъмно и страшно.

Не може напред, защото там е нищото.

А тишината крещи.

Всичко сме си казали вече.

Оттатък няма нищо. Нищо!

Само суха трева и тя се троши

под краката и става на пепел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-01-17T17:49:10+02:00

много тъжно...но това е в тъмното...
а слънцето винаги изгрява отново...и е светло тогава и топло..
Корнелия, много ме трогна..
purpleinrock (Даниел Авдала)

2010-12-16T23:32:41+02:00

Метафорично, в унисон с чувството на тъга и разочарование. "Мракът" и "нищото" символизират болката! Много поетично! Благодаря!