Нищо

Dec 16, 2010, 9:46 PM

Poetry » White poetry

1415 0 2

Нищо
Когато сенките на дърветата
изчезнат,
когато изгрее луната над тях,
те стават черни, като дантела.
И стенат, и викат, и чупят се
от студ и самота.
Светът е замрял
и наоколо крещи тишината.
Тихо е! Тъмно и страшно.
Не може напред, защото там е нищото.
А тишината крещи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нищо

Искате да прочетете повече?

Random works