Нищо...
Аз съм една прашинка
в света, изпълнен с прах.
Не спирам да треперя,
скована от вледеняващ страх.
Плаша се, защото знам,
че за тебе нищо не знача.
Освен любовта си нямам какво да ти дам,
излишна съм и не спирам да плача.
Аз съм една капка
в голямото, обширно море.
В твойте очи изглеждам толкова жалка,
но за любов тупти моето сърце.
Искам те, защото любовта си ти.
В теб безценният човек познах.
Пренебрежителни и опияняващи са твоите очи,
защото безразличието в тях видях.
Аз съм една от голямата тълпа.
За теб си останах кръгла нула.
Повтаряше ми, че само ти вредя,
но нали аз съм онази от улицата.
След цялата тази игра,
победителят си ти.
С любовта ми ти се подигра,
и нямаш си представа как боли.
Искам да се превърна в безжизнено късче лед,
и да докосна твоето сърце.
За теб останах нищо не струващ човек,
без да ме познаваш, ти ме прокле.
Дано някой ден да можеш да си спомниш,
да се върнеш към предишното.
Но не можеш вятъра да гониш,
когато той ме влачи пак към нищото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
))))
