16.03.2013 г., 13:54

Нищо де...

1.1K 0 4

Нищо де...

 

 

Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш.
Не съм сигурен в думите си,
но със сигурност сърцето ми не плаче от кеф,
а него не го раняват куршумите -
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф.
Уж разбираш, но не спираш навреме,
в прав текст ти говоря, а се кривиш срещу мен.
За някои лъжи, знам от първо лице,
но ти отричай насреща ми - аз съм наивен кретен.
Нищо де... всичко ти дадох и няма какво да губя...
само на огледалото задавам тъпи риторични въпроси.
Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...а него не го раняват куршумите -
    по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф"

    Това е. Никой не може да бъде "шеф" на сърцето си (за съжаление, или може би не), но пък всяка любов носи по нещо и се учим от грешките си.
    "Цената", която плащаме за тези грешки е висока (разбити сърца, наранени чувства и т.н.), но нищо де... за сметка на тези чувства пък хората създават ей такива хубави стихотворения. Поздрав!
  • "Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
    а само душа, която за искреност проси..."

    И това не е малко
  • Виждаш ли,как се шегуват Жените. А после -Къде изчезнали рицарите?
  • Така де.../айде де/

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...