16.03.2013 г., 13:54

Нищо де...

1.2K 0 4

Нищо де...

 

 

Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш.
Не съм сигурен в думите си,
но със сигурност сърцето ми не плаче от кеф,
а него не го раняват куршумите -
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф.
Уж разбираш, но не спираш навреме,
в прав текст ти говоря, а се кривиш срещу мен.
За някои лъжи, знам от първо лице,
но ти отричай насреща ми - аз съм наивен кретен.
Нищо де... всичко ти дадох и няма какво да губя...
само на огледалото задавам тъпи риторични въпроси.
Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...а него не го раняват куршумите -
    по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф"

    Това е. Никой не може да бъде "шеф" на сърцето си (за съжаление, или може би не), но пък всяка любов носи по нещо и се учим от грешките си.
    "Цената", която плащаме за тези грешки е висока (разбити сърца, наранени чувства и т.н.), но нищо де... за сметка на тези чувства пък хората създават ей такива хубави стихотворения. Поздрав!
  • "Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
    а само душа, която за искреност проси..."

    И това не е малко
  • Виждаш ли,как се шегуват Жените. А после -Къде изчезнали рицарите?
  • Така де.../айде де/

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...