Mar 16, 2013, 1:54 PM

Нищо де...

Poetry » Philosophical

1.1K 0 4

Нищо де...

Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш.
Не съм сигурен в думите си,
но със сигурност сърцето ми не плаче от кеф,
а него не го раняват куршумите -
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф.
Уж разбираш, но не спираш навреме,
в прав текст ти говоря, а се кривиш срещу мен.
За някои лъжи, знам от първо лице,
но ти отричай насреща ми - аз съм наивен кретен.
Нищо де... всичко ти дадох и няма какво да губя...
само на огледалото задавам тъпи риторични въпроси.
Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

candy_girl_13 (Мария Костадинова)

"...а него не го раняват куршумите -
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф"

Това е. Никой не може да бъде "шеф" на сърцето си (за съжаление, или може би не), но пък всяка любов носи по нещо и се учим от грешките си.
"Цената", която плащаме за тези грешки е висока (разбити сърца, наранени чувства и т.н.), но нищо де... за сметка на тези чувства пък хората създават ей такива хубави стихотворения. Поздрав!

2013-06-05T21:00:59+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси..."

И това не е малко

2013-05-04T18:19:13+03:00
Savar (Савар)

Виждаш ли,как се шегуват Жените. А после -Къде изчезнали рицарите?

2013-03-16T16:42:23+02:00
daninad (Дани)

Така де.../айде де/

2013-03-16T14:42:24+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0