Нищо друго
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи?
От мен се изпариха – яко дим, надеждиците – всъде да съм първи.
А някога бях див, неуловим, по-бърз от всички в подмола пъстърви!
Надзъртах с любопитство на момче из непроникновените пространства.
Доде през мене Времето тече, аз дишах, плаках, смях се – и пиянствах.
С Поезията левче не спестих. Ще тръгна – чист! – към лоното на Бога.
Оставям ви за спомен своя стих! – защото друго нищичко не мога.
15 октомврий 2023 г.
гр. София, 6, 55 ч.,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
