15 oct 2023, 21:48

Нищо друго

  Poesía
361 2 3

НИЩО ДРУГО

 

Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –

престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,

какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,

дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи?

От мен се изпариха – яко дим, надеждиците – всъде да съм първи.

 

А някога бях див, неуловим, по-бърз от всички в подмола пъстърви!

Надзъртах с любопитство на момче из непроникновените пространства.

Доде през мене Времето тече, аз дишах, плаках, смях се – и пиянствах.

С Поезията левче не спестих. Ще тръгна – чист! – към лоното на Бога.

Оставям ви за спомен своя стих! – защото друго нищичко не мога.

 

15 октомврий 2023 г.

гр. София, 6, 55 ч.,

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Поезията левче не спестих. Ще тръгна – чист! – към лоното на Бога.
    Оставям ви за спомен своя стих! – защото друго нищичко не мога.

    Твоето можене е дар Божий и дано още дълго време ни радва.
  • Достатъчно.
    Поздравявам те.
  • Де да бяхме всички като теб и да правим само това, което можем.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...