НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи?
От мен се изпариха – яко дим, надеждиците – всъде да съм първи.
А някога бях див, неуловим, по-бърз от всички в подмола пъстърви!
Надзъртах с любопитство на момче из непроникновените пространства.
Доде през мене Времето тече, аз дишах, плаках, смях се – и пиянствах.
С Поезията левче не спестих. Ще тръгна – чист! – към лоното на Бога.
Оставям ви за спомен своя стих! – защото друго нищичко не мога.
15 октомврий 2023 г. ...