Нищо не остана
Нищо не остана
Аз нямам лице
заличиха го парещите ми сълзи,
нямам в гръдта си сърце,
от мъка то се потроши.
Аз нямам очи,
спрях да виждам светлината,
любовта коварно ме ослепи,
по вятъра изпрати ми тъгата.
Аз нямам ръце,
без прегръдки те опустяха,
не ги топли вече яркото слънце,
да прегръщат отдавна те спряха.
Аз нямам парещи устни,
от прехапване те се раниха,
обсипани с целувки безвкустни
да мълвят за винаги прекъснаха.
Аз нямам душа,
обидена от мен тя си отиде,
като волна птица излетя,
в тоз живот... дано да пребъде!
Аз нямам и вяра едничка,
една след друга надеждите рухнаха,
така ще бъда, во веки самичка
нищо не остана... всички си тръгнаха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
